Тихият дъжд вали, но не скрива моите сълзи. Обгръща ме светлината, издигайки се над земята. За теб умирам и сега разбирам колко те обичам, и се вричам, че ще бъда винаги до теб, дори скована в лед. Все още светят звездите, но безмислени са дните без твоето лице... Ти си просто моето момче...
личи си,че тепърва започваш да пишеш.имаш много нахвърляни мисли, които не се свързват мн мн една с друга.като че в последния стих ли си търсила само рими на думите си.но като цяло е добре...има ритъм,което е важно и имаш талант, който обаче трябва да се доразвие.браво за написаното.дерзай!!!поздравче
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много хубаво. С обич.