7 ene 2010, 0:46

Моето море...

  Poesía
799 0 11

                                                                                                             ~~~ ~~~

 

 

… не доплува до брега…

 

сниши се бавно

вплете се в скалите

в дълбокото

притихнах

без душа…

сега се рея

някъде

в очите

ти…

 

моето море…

 

… е пътят ми

към слънцето

и ниже по ръцете

пясъчни лавини

раздипля дрехите

тъкани от надежди

а нощем стихва

в малки раковини

преплита в огърлици

хладни устни

закичва ме по себе си

безумно

и блудни са

вълните

от очакване

и стене вятърът… 

безлунно

 

моето море…

 

… е сребърно безвремие

 

нощем тихо

по косите ми танцува…

 

като обич непреляла

като бдение…

 

все по лятото

в очите ми

тъгува…

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...