7 ene 2010, 0:46

Моето море...

  Poesía
798 0 11

                                                                                                             ~~~ ~~~

 

 

… не доплува до брега…

 

сниши се бавно

вплете се в скалите

в дълбокото

притихнах

без душа…

сега се рея

някъде

в очите

ти…

 

моето море…

 

… е пътят ми

към слънцето

и ниже по ръцете

пясъчни лавини

раздипля дрехите

тъкани от надежди

а нощем стихва

в малки раковини

преплита в огърлици

хладни устни

закичва ме по себе си

безумно

и блудни са

вълните

от очакване

и стене вятърът… 

безлунно

 

моето море…

 

… е сребърно безвремие

 

нощем тихо

по косите ми танцува…

 

като обич непреляла

като бдение…

 

все по лятото

в очите ми

тъгува…

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...