Jan 7, 2010, 12:46 AM

Моето море...

  Poetry
796 0 11

                                                                                                             ~~~ ~~~

 

 

… не доплува до брега…

 

сниши се бавно

вплете се в скалите

в дълбокото

притихнах

без душа…

сега се рея

някъде

в очите

ти…

 

моето море…

 

… е пътят ми

към слънцето

и ниже по ръцете

пясъчни лавини

раздипля дрехите

тъкани от надежди

а нощем стихва

в малки раковини

преплита в огърлици

хладни устни

закичва ме по себе си

безумно

и блудни са

вълните

от очакване

и стене вятърът… 

безлунно

 

моето море…

 

… е сребърно безвремие

 

нощем тихо

по косите ми танцува…

 

като обич непреляла

като бдение…

 

все по лятото

в очите ми

тъгува…

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....