Jan 7, 2010, 12:46 AM

Моето море...

  Poetry
804 0 11

                                                                                                             ~~~ ~~~

 

 

… не доплува до брега…

 

сниши се бавно

вплете се в скалите

в дълбокото

притихнах

без душа…

сега се рея

някъде

в очите

ти…

 

моето море…

 

… е пътят ми

към слънцето

и ниже по ръцете

пясъчни лавини

раздипля дрехите

тъкани от надежди

а нощем стихва

в малки раковини

преплита в огърлици

хладни устни

закичва ме по себе си

безумно

и блудни са

вълните

от очакване

и стене вятърът… 

безлунно

 

моето море…

 

… е сребърно безвремие

 

нощем тихо

по косите ми танцува…

 

като обич непреляла

като бдение…

 

все по лятото

в очите ми

тъгува…

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...