7.01.2010 г., 0:46

Моето море...

797 0 11

                                                                                                             ~~~ ~~~

 

 

… не доплува до брега…

 

сниши се бавно

вплете се в скалите

в дълбокото

притихнах

без душа…

сега се рея

някъде

в очите

ти…

 

моето море…

 

… е пътят ми

към слънцето

и ниже по ръцете

пясъчни лавини

раздипля дрехите

тъкани от надежди

а нощем стихва

в малки раковини

преплита в огърлици

хладни устни

закичва ме по себе си

безумно

и блудни са

вълните

от очакване

и стене вятърът… 

безлунно

 

моето море…

 

… е сребърно безвремие

 

нощем тихо

по косите ми танцува…

 

като обич непреляла

като бдение…

 

все по лятото

в очите ми

тъгува…

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...