… не доплува до брега…
сниши се бавно
вплете се в скалите
в дълбокото
притихнах
без душа…
сега се рея
някъде
в очите
ти…
…
моето море…
… е пътят ми
към слънцето
и ниже по ръцете
пясъчни лавини
раздипля дрехите
тъкани от надежди
а нощем стихва
в малки раковини
преплита в огърлици
хладни устни
закичва ме по себе си
безумно
и блудни са
вълните
от очакване
и стене вятърът…
безлунно
…
моето море…
… е сребърно безвремие
нощем тихо
по косите ми танцува…
като обич непреляла
като бдение…
все по лятото
в очите ми
тъгува…
© Бехрин Всички права запазени