5 ene 2010, 22:00

Моето поколение (Аз страдам за вас, братлета) 

  Poesía » Civil
910 1 6

Моята поезия е за младите,

за нашето развалено поколение,

не за вас, които бяхте по площадите

и се борехте за някакво освобождение.


 

За тия, които са като мен,

които не знаят какво искат,

чакат късмета нероден

и чувствата в себе си подтискат.


 

За тия, дето пият по парковете,

за ония, които се боцкат по строежи,

за разбитото бъдеще на чаркове,

за всички мои братя невежи.


 

Аз пиша за тях и страдам

за моите братя озлобени,

ръка не подават, когато падам,

наточили зъби в моите вени.


 

Аз страдам за вас и пиша,

искрено страдам, братлета,

живот ли е - да го опиша,

просто глутница гладни псета.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво, човече, браво много добре написано - Реално...
  • Добре, че има и изключения.. от глутницата=)
  • ръка не подават, когато падам,
    наточили зъби в моите вени.
    За жалост е така... Хареса ми стиха 6 от мен
  • Опа аз па да кажа,да се вземат в ръце ония от парковете и строежите... Def може само да се радваш, че се разграничаваш от мнозинството Хареса ми
  • Мартине май не си разбрал стиха добре. А за това вината е или в мен, или в теб. А колкото до истината, за всеки тя е различна. Благодаря, че сподели мнението си и лека вечер!
  • Първо:Късметът не идва - трябва да се търси!(сети се за Мохамед и планината!)
    Второ:Братле,ако продължаваш да страдаш скоро няма да можеш и да пишеш!Съжалявам,но е истина!Вземи се в ръце!
Propuestas
: ??:??