Моето поколение (Аз страдам за вас, братлета)
Моята поезия е за младите,
за нашето развалено поколение,
не за вас, които бяхте по площадите
и се борехте за някакво освобождение.
За тия, които са като мен,
които не знаят какво искат,
чакат късмета нероден
и чувствата в себе си подтискат.
За тия, дето пият по парковете,
за ония, които се боцкат по строежи,
за разбитото бъдеще на чаркове,
за всички мои братя невежи.
Аз пиша за тях и страдам
за моите братя озлобени,
ръка не подават, когато падам,
наточили зъби в моите вени.
Аз страдам за вас и пиша,
искрено страдам, братлета,
живот ли е - да го опиша,
просто глутница гладни псета.
Хареса ми 