5.01.2010 г., 22:00

Моето поколение (Аз страдам за вас, братлета)

1.3K 1 6

Моята поезия е за младите,

за нашето развалено поколение,

не за вас, които бяхте по площадите

и се борехте за някакво освобождение.


 

За тия, които са като мен,

които не знаят какво искат,

чакат късмета нероден

и чувствата в себе си подтискат.


 

За тия, дето пият по парковете,

за ония, които се боцкат по строежи,

за разбитото бъдеще на чаркове,

за всички мои братя невежи.


 

Аз пиша за тях и страдам

за моите братя озлобени,

ръка не подават, когато падам,

наточили зъби в моите вени.


 

Аз страдам за вас и пиша,

искрено страдам, братлета,

живот ли е - да го опиша,

просто глутница гладни псета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, човече, браво много добре написано - Реално...
  • Добре, че има и изключения.. от глутницата=)
  • ръка не подават, когато падам,
    наточили зъби в моите вени.
    За жалост е така... Хареса ми стиха 6 от мен
  • Опа аз па да кажа,да се вземат в ръце ония от парковете и строежите... Def може само да се радваш, че се разграничаваш от мнозинството Хареса ми
  • Мартине май не си разбрал стиха добре. А за това вината е или в мен, или в теб. А колкото до истината, за всеки тя е различна. Благодаря, че сподели мнението си и лека вечер!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...