25 sept 2024, 7:57

Моето скришно човече

  Poesía
309 1 1

МОЕТО СКРИШНО ЧОВЕЧЕ

 

... навярно аз не съм се състоял, и някой друг живял е вместо мене –

измазвал си е къщички от кал, летял е през бездънните Вселени,

жени е любил – и какви Жени! – с приятелите пийвал си е бира,

и птиците към топлите страни провождал е – щом лятото умира,

постеля е делил – и къшей хляб, деца растил за чудо и за приказ,

 

сега е непотребен, сам и слаб, един несъстоял се – просто Никой,

надува ви главата във Фейсбук със стихчетата свои – тъй нелепи,

досаден бръмбар, тихо казал „Пук!”, и отлетял от топлите ви шепи,

навярно то е второто ми „Аз”? – навред го мъкна туй добро човече.

Доде ме буди топлият му глас, ще вярвам, че светът край мен е вечен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...