25 sept 2024, 7:57

Моето скришно човече

  Poesía
307 1 1

МОЕТО СКРИШНО ЧОВЕЧЕ

 

... навярно аз не съм се състоял, и някой друг живял е вместо мене –

измазвал си е къщички от кал, летял е през бездънните Вселени,

жени е любил – и какви Жени! – с приятелите пийвал си е бира,

и птиците към топлите страни провождал е – щом лятото умира,

постеля е делил – и къшей хляб, деца растил за чудо и за приказ,

 

сега е непотребен, сам и слаб, един несъстоял се – просто Никой,

надува ви главата във Фейсбук със стихчетата свои – тъй нелепи,

досаден бръмбар, тихо казал „Пук!”, и отлетял от топлите ви шепи,

навярно то е второто ми „Аз”? – навред го мъкна туй добро човече.

Доде ме буди топлият му глас, ще вярвам, че светът край мен е вечен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...