12 mar 2006, 11:23

Моето спасение

  Poesía
966 0 0

Прекарах време в самота,
в безсмиленото бреме на нощта,
това което исках аз тогава
не беше да потъна във забрава.
Но тази самота така не осъзнах,
за живота истината не разбрах.

И мина време, много време,
животът ми се промени
Не падна от плещите мойто бреме,
но бях готов за тез промени.

Исках да открия любовта
отхърлих таз духовна пустота
окови на душевно единение
разбиха се... получих вдъхновение.

когато върнах времето назад
погледнах и разбрах, че съм нерад,
нещастен и ограничен
почувствах се от живота ощетен.

Но не у него бе вината,
че аз не спазвах правилата
и на живота кръговрата,
това не беше туй що дирих
и бавно, бавно осъзнах се,
аз грешката разбрах си.

Започнах всичко отначало
да градя основите на ново цяло.
Моето душа се промени
и истината за живота преоткри.
Аз получих вдъхновение-
Любовта е моето спасение...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Али - Хим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...