12 mar 2006, 11:23

Моето спасение

  Poesía
967 0 0

Прекарах време в самота,
в безсмиленото бреме на нощта,
това което исках аз тогава
не беше да потъна във забрава.
Но тази самота така не осъзнах,
за живота истината не разбрах.

И мина време, много време,
животът ми се промени
Не падна от плещите мойто бреме,
но бях готов за тез промени.

Исках да открия любовта
отхърлих таз духовна пустота
окови на душевно единение
разбиха се... получих вдъхновение.

когато върнах времето назад
погледнах и разбрах, че съм нерад,
нещастен и ограничен
почувствах се от живота ощетен.

Но не у него бе вината,
че аз не спазвах правилата
и на живота кръговрата,
това не беше туй що дирих
и бавно, бавно осъзнах се,
аз грешката разбрах си.

Започнах всичко отначало
да градя основите на ново цяло.
Моето душа се промени
и истината за живота преоткри.
Аз получих вдъхновение-
Любовта е моето спасение...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Али - Хим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....