Mar 12, 2006, 11:23 AM

Моето спасение

  Poetry
964 0 0

Прекарах време в самота,
в безсмиленото бреме на нощта,
това което исках аз тогава
не беше да потъна във забрава.
Но тази самота така не осъзнах,
за живота истината не разбрах.

И мина време, много време,
животът ми се промени
Не падна от плещите мойто бреме,
но бях готов за тез промени.

Исках да открия любовта
отхърлих таз духовна пустота
окови на душевно единение
разбиха се... получих вдъхновение.

когато върнах времето назад
погледнах и разбрах, че съм нерад,
нещастен и ограничен
почувствах се от живота ощетен.

Но не у него бе вината,
че аз не спазвах правилата
и на живота кръговрата,
това не беше туй що дирих
и бавно, бавно осъзнах се,
аз грешката разбрах си.

Започнах всичко отначало
да градя основите на ново цяло.
Моето душа се промени
и истината за живота преоткри.
Аз получих вдъхновение-
Любовта е моето спасение...


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Али - Хим All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...