Прекарах време в самота,
в безсмиленото бреме на нощта,
това което исках аз тогава
не беше да потъна във забрава.
Но тази самота така не осъзнах,
за живота истината не разбрах.

И мина време, много време,
животът ми се промени
Не падна от плещите мойто бреме,
но бях готов за тез промени.

Исках да открия любовта
отхърлих таз духовна пустота
окови на душевно единение
разбиха се... получих вдъхновение.

когато върнах времето назад
погледнах и разбрах, че съм нерад,
нещастен и ограничен
почувствах се от живота ощетен.

Но не у него бе вината,
че аз не спазвах правилата
и на живота кръговрата,
това не беше туй що дирих
и бавно, бавно осъзнах се,
аз грешката разбрах си.

Започнах всичко отначало
да градя основите на ново цяло.
Моето душа се промени
и истината за живота преоткри.
Аз получих вдъхновение-
Любовта е моето спасение...