Сърцето ми копнее топлина,

погалване от лека, влюбена ръка.

То иска песен, тиха светлина,

целувка, просто, ей така.

 – Хей, стига толкова ритници,

то колко, милото ще понесе.

И колко още ледени плесници,

върху туптящото му алено лице?!

То иска с любов да дава младост,

да пее в ритъм с нечие сърце,

 да бъде силно, блъскащо от радост

и щедро, с прегръщащи ръце!

О, ти сърце докато аленееш,

докато ти туптиш и живо си,

все пак, любовно ще копнееш,

и винаги ще си останеш – ти!

Обичам те, сърце, защото

ти мое си, едно-едничко си,

но бих те подарила аз, защото

не искам, тъжно ти да си!