Feb 8, 2023, 2:18 PM

Моето сърце

  Poetry » Love
1.3K 1 0

     

Сърцето ми копнее топлина,

погалване от лека, влюбена ръка.

То иска песен, тиха светлина,

целувка, просто, ей така.

 – Хей, стига толкова ритници,

то колко, милото ще понесе.

И колко още ледени плесници,

върху туптящото му алено лице?!

То иска с любов да дава младост,

да пее в ритъм с нечие сърце,

 да бъде силно, блъскащо от радост

и щедро, с прегръщащи ръце!

О, ти сърце докато аленееш,

докато ти туптиш и живо си,

все пак, любовно ще копнееш,

и винаги ще си останеш – ти!

Обичам те, сърце, защото

ти мое си, едно-едничко си,

но бих те подарила аз, защото

не искам, тъжно ти да си!

                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люси Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...