8.02.2023 г., 14:18

Моето сърце

1.3K 1 0

     

Сърцето ми копнее топлина,

погалване от лека, влюбена ръка.

То иска песен, тиха светлина,

целувка, просто, ей така.

 – Хей, стига толкова ритници,

то колко, милото ще понесе.

И колко още ледени плесници,

върху туптящото му алено лице?!

То иска с любов да дава младост,

да пее в ритъм с нечие сърце,

 да бъде силно, блъскащо от радост

и щедро, с прегръщащи ръце!

О, ти сърце докато аленееш,

докато ти туптиш и живо си,

все пак, любовно ще копнееш,

и винаги ще си останеш – ти!

Обичам те, сърце, защото

ти мое си, едно-едничко си,

но бих те подарила аз, защото

не искам, тъжно ти да си!

                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люси Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...