Моето сърце
Сърцето ми копнее топлина,
погалване от лека, влюбена ръка.
То иска песен, тиха светлина,
целувка, просто, ей така.
– Хей, стига толкова ритници,
то колко, милото ще понесе.
И колко още ледени плесници,
върху туптящото му алено лице?!
То иска с любов да дава младост,
да пее в ритъм с нечие сърце,
да бъде силно, блъскащо от радост
и щедро, с прегръщащи ръце!
О, ти сърце докато аленееш,
докато ти туптиш и живо си,
все пак, любовно ще копнееш,
и винаги ще си останеш – ти!
Обичам те, сърце, защото
ти мое си, едно-едничко си,
но бих те подарила аз, защото
не искам, тъжно ти да си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люси Атанасова Всички права запазени