7 jun 2007, 15:34

Моето сърце

  Poesía
777 0 4

Моето сърце е бездна,
тъмна,черна и дълбока.
Моето сърце е рана,
пареща, боляща от тревога.
Моята душа е болка,
плачеща за теб сега.
Моят глас е стон,
кънтящ в нощта.
Моите сълзи са огън, капят
кървави за теб.

Моят глас е вик за помощ,
търси пристан той към теб.
Моето сърце изгаря,
моята душа кънти,
моята обич те преследва в
твойте тъжни, черни дни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Факта, че имаш сърце и душа, те прави толкова истинска...няма значение колко са черни, някой ден няма да е така
  • Много ви благодаря.Радвам се че някои харесва стиховете ми.


  • Поздрави и от мен, Валя!
  • Чия е болката тук?
    Поздрав за стиха!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...