Моето сърце е бездна,
тъмна,черна и дълбока.
Моето сърце е рана,
пареща, боляща от тревога.
Моята душа е болка,
плачеща за теб сега.
Моят глас е стон,
кънтящ в нощта.
Моите сълзи са огън, капят
кървави за теб.
Моят глас е вик за помощ,
търси пристан той към теб.
Моето сърце изгаря,
моята душа кънти,
моята обич те преследва в
твойте тъжни, черни дни.
© Валя Митова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
