13 feb 2008, 22:28

Моето сърце

979 0 3
Кърви поточето червено,
кърви, не може то да се спре,
от нещо то е наранено,
това е моето сърце!

Дали ще мога болката да спра?
А тя е толкова жестока!
Какво да сторя аз сега?
Раната е тъй дълбока!

Ти предаде любовта,
в която толкова се врича.
Ти загърби с лекота
едно тъй искрено момиче!

Не знам дали си ти така,
мислиш ли за мене нощем?
В душата има мъничка искра,
която се надява още!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хареса ми!поздрав!
  • Благодаря Ви!Искам да кажа, че никога не съм се занимавала с такива неща от сорта на поезията.Дойде ми просто от вътре за 10мин. вчера го съчиних, и исках да видя мненията на хора, които се занимават с това(разбирачи) хихи
  • Класика!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...