Моето сърце
Кърви поточето червено,
кърви, не може то да се спре,
от нещо то е наранено,
това е моето сърце!
Дали ще мога болката да спра?
А тя е толкова жестока!
Какво да сторя аз сега?
Раната е тъй дълбока!
Ти предаде любовта,
в която толкова се врича.
Ти загърби с лекота
едно тъй искрено момиче!
Не знам дали си ти така,
мислиш ли за мене нощем?
В душата има мъничка искра,
която се надява още!
кърви, не може то да се спре,
от нещо то е наранено,
това е моето сърце!
Дали ще мога болката да спра?
А тя е толкова жестока!
Какво да сторя аз сега?
Раната е тъй дълбока!
Ти предаде любовта,
в която толкова се врича.
Ти загърби с лекота
едно тъй искрено момиче!
Не знам дали си ти така,
мислиш ли за мене нощем?
В душата има мъничка искра,
която се надява още!
© Ани Георгиева All rights reserved.
