13 февр. 2008 г., 22:28

Моето сърце

972 0 3
Кърви поточето червено,
кърви, не може то да се спре,
от нещо то е наранено,
това е моето сърце!

Дали ще мога болката да спра?
А тя е толкова жестока!
Какво да сторя аз сега?
Раната е тъй дълбока!

Ти предаде любовта,
в която толкова се врича.
Ти загърби с лекота
едно тъй искрено момиче!

Не знам дали си ти така,
мислиш ли за мене нощем?
В душата има мъничка искра,
която се надява още!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хареса ми!поздрав!
  • Благодаря Ви!Искам да кажа, че никога не съм се занимавала с такива неща от сорта на поезията.Дойде ми просто от вътре за 10мин. вчера го съчиних, и исках да видя мненията на хора, които се занимават с това(разбирачи) хихи
  • Класика!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...