13 февр. 2008 г., 22:28

Моето сърце

982 0 3
Кърви поточето червено,
кърви, не може то да се спре,
от нещо то е наранено,
това е моето сърце!

Дали ще мога болката да спра?
А тя е толкова жестока!
Какво да сторя аз сега?
Раната е тъй дълбока!

Ти предаде любовта,
в която толкова се врича.
Ти загърби с лекота
едно тъй искрено момиче!

Не знам дали си ти така,
мислиш ли за мене нощем?
В душата има мъничка искра,
която се надява още!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хареса ми!поздрав!
  • Благодаря Ви!Искам да кажа, че никога не съм се занимавала с такива неща от сорта на поезията.Дойде ми просто от вътре за 10мин. вчера го съчиних, и исках да видя мненията на хора, които се занимават с това(разбирачи) хихи
  • Класика!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...