17 oct 2012, 9:36

Моето сърце остава

1K 0 0

Познаваш ме добре

поглеждал си в моето сърце.

Сега се правиш, че не знаеш мойто име,

ако можеш, отрови ме.

Че те обичах, да, сгреших!

Любовта си мислех, че открих,

че съдбата си промених.

И тази вечер май препих,

река от сълзи направих.

Погледни ме пак,

не се ли питаш как

след мен ще можеш да живееш

и пак отново да се смееш?!

Аз мога и ще си отида...

но ти оставаш наполовина.

Дори и да не осъзнаваш,

сърцето ми отдавна притежаваш.

И то тихичко моето име ще шепти,

за съществуването ми ще оповести.

Всеки ден в един и същи час

алармата в главата ти ще звъни,

образът ми в ума ти ще кънти...

Но ти няма да заплачеш,

по някой друг в деня ще се захласнеш.

Само някъде далече по едно сърце ще се разбива,

щом мойта някогашна болка в себе си открива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...