17 окт. 2012 г., 09:36

Моето сърце остава

1K 0 0

Познаваш ме добре

поглеждал си в моето сърце.

Сега се правиш, че не знаеш мойто име,

ако можеш, отрови ме.

Че те обичах, да, сгреших!

Любовта си мислех, че открих,

че съдбата си промених.

И тази вечер май препих,

река от сълзи направих.

Погледни ме пак,

не се ли питаш как

след мен ще можеш да живееш

и пак отново да се смееш?!

Аз мога и ще си отида...

но ти оставаш наполовина.

Дори и да не осъзнаваш,

сърцето ми отдавна притежаваш.

И то тихичко моето име ще шепти,

за съществуването ми ще оповести.

Всеки ден в един и същи час

алармата в главата ти ще звъни,

образът ми в ума ти ще кънти...

Но ти няма да заплачеш,

по някой друг в деня ще се захласнеш.

Само някъде далече по едно сърце ще се разбива,

щом мойта някогашна болка в себе си открива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...