28 nov 2020, 9:53  

Моето там и моето тук

1.2K 3 8

Често се отнасям във римуван свят, 

във свят, във който чудеса се случват. 

Красиви мисли в него раждат цвят, 

магията във ежедневието присъства. 

 

О, колко е великолепно в него там. 

С звезди говоря и прегръщам вечното, 

жените Еви са, а аз съм вечният Адам, 

и в хората блести, блести човечното.

 

От стъпките ми раждат се светулки, 

със дъх рисувам живи същества, 

предметите не хвърлят даже сенки, 

че всичко, всичко е от светлина. 

     *****

И колко тъжно е, когато го напускам,

и връщам се в бетоненото тук. 

Във този свят аз винаги се връщам, 

но там съм истински... а в този, някой друг... 

 

04.7.2020.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...