Моето там и моето тук
Често се отнасям във римуван свят,
във свят, във който чудеса се случват.
Красиви мисли в него раждат цвят,
магията във ежедневието присъства.
О, колко е великолепно в него там.
С звезди говоря и прегръщам вечното,
жените Еви са, а аз съм вечният Адам,
и в хората блести, блести човечното.
От стъпките ми раждат се светулки,
със дъх рисувам живи същества,
предметите не хвърлят даже сенки,
че всичко, всичко е от светлина.
*****
И колко тъжно е, когато го напускам,
и връщам се в бетоненото тук.
Във този свят аз винаги се връщам,
но там съм истински... а в този, някой друг...
04.7.2020.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
