Моето всичко
В теб небето ти внезапно се смали,
сега побира се и в моята душица.
От обич ти не спираш да валиш,
ала болката не стихва със сълзите.
Така се стичаш в нощите от мен
и все ме носиш в тъмната си вечност.
Но аз съм само щипчицата тлен,
която в миг те буди вечер.
Щом небето ти внезапно се смали,
сега побира се и в моята душица.
От обич ти не спираш да болиш,
защото и до днес си моето ми всичко!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
