кумеца (Румен Ченков)
399 1922
18 dic 2007, 12:05

Моето вътрешно "Аз" 

  Poesía » Civil
1554 0 28
 

МОЕТО ВЪТРЕШНО "АЗ"

 

Седя над бутилка червено вино

и съчинявам куплети,

а в главата ми мисъл: "Дано

да се удавиш, поете!

 

Твоите стихове кой ще чете?

Хората гладни заспиват.

Ти си едно остаряло дете" -

вътрешен глас се присмива.

 

"Мислиш, че хората чакат сега

твойте сълзливи памфлети?

Пълни са с фалш и лъжлива тъга

и намирисват на вехто".

 

Моето вътрешно Аз ме кори,

дето съм тъй старомоден.

Хайде със него върви се бори

и се наричай "свободен"!

 

Искам да пиша за скръб, за печал,

за неживяната младост...

"Кой го е грижа, че ти си живял

своето време нахалост?!

 

Я се огледай! Животът кипи

и разрушават се схеми.

Цяла Европа се срутва, а ти

човъркаш си твойте проблеми."

 

Ставам от стола: -  Не може така

да се намесваш нахално.

Сядам и вземам перото в ръка,

и съчинявам банално:

 

"Моя любима, виж колко сълзи,

в мрака, за тебе аз лея.

Спомен за мене поне запази:

друго да искам - не смея."

 

 

"Стига! - обажда се моето Аз. -

Вече петтарка е хляба!"

- Ах, ти, нахалник - казвам на глас. -

Да се намесваш - не трябва!

 

Ала размислих: този обесник,

май с пълно право ме хока.

Ето, че пише във вчерашен вестник:

"ОТНОВО ЩЕ ПОСКЪПНЕ ТОКА"

 

Тук, по-надолу: "БОЛНИТЕ ЧАКАТ

НОВИ ЛЕКАРСТВА ОТ ДАНИЯ"

Букви големи крещят по-нататък:

"СПОЛУКАТА Е САМО ПОЖЕЛАНИЕ"

 

Аз досега за какво ли съм хленчил?!

Я колко много проблеми!

Те ме връхлитат и гледат ме втренчено,

доста реални и земни.

 

Моето вътрешно Аз тържествува:

"Разбра ли кое е печално?

Твоите дребни проблеми не струват.

Кризата, братче - това е реалност!"

12. 08. 1991 г.

Габрово

 

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления!!!!!!!!
  • Наистина чудесно! Много ми хареса! "Страхотно е човек да се вглъбява, но трябва и да оцелява!". Поздрави от мен!
  • Моето вътрешно Аз тържествува:
    "Разбра ли кое е печално?
    Твоите дребни проблеми не струват.
    Кризата, братче - това е реалност!"

    Вечно актуално!!!И много познато чувство!
    Поздрав!!!
  • Поет от КЛАСА!!!
  • Нищо ново под слънцето!
    А ти, ти си ПОЕТ, Румене!!!
  • Чета кога си го писал и недоумявам.Все така актуално!И тъжно.Защото ще продължи дълго още.
    А много ми хареса,признавам!!
  • Може би така творците тихо възстават
    срещу несгодата, несвободата, нелюбовта...
    Има смисъл постоянен творбата ти, Поете!!!
    Поздравления!!!
  • Актуално е и днес!!! Поздравления, Румене!!!
  • Наистина е много актуално и днес!
  • Благодаря ви!
  • Чудесно,и след три "петилетки" и малко отгоре,пак си е актуално!Поздрави!
  • И сега е така. Но ти пиши, кумец, някои се храним с поезия! Не ни оставяй гладни!
  • Еееееееееееееееееееееее.......страхотно е!!!Поздравявам те!!
  • Поклон!!!
    !!!!!!!!!
  • Много приземяващ стих.
    Аплодисменти !!!
  • Добре е , че има още поети. Техните стихове правят живота по красив
    и поносим, събуждат съзнанието...остават следа във времето.
    с обич, поете
  • Истинската Поезия е нужна винаги,особено сега.А на"вътрешното ти Аз" отговорът ми е:

    Поезията е вселена-
    лети с крилете на Пегас,
    пречистена и вдъхновена-
    надвила време,смърт и власт.
    П.П.А твоята Поезия е такава!
  • Колко тъжно...но за жалост така е в реалния живот!
  • Поздрав!!!
  • Много харесвам поезията ти !
    Този стих е невероятен !
  • Нестандартно изложена гражданска позиция.
    Абсолютно си прав,но само с хляб не се живее.
    Изливай душата си!Някой ще те почете и ще почувства,
    че не е сам в чувствата си!
    Страхотен стих!!!
  • Многопластово подреждане на емоции и чувства!
    Много ми хареса!
    Аз те чета поете!
    Поздрав!
  • "Седя над бутилка червено вино

    и съчинявам куплети,

    а в главата ми мисъл: "Дано

    да се удавиш, поете!"

    Давя си мъката в чаша със вино,
    а тя си плува най-невъзмутимо...
    Прелях от нея капка на килима-
    да станат греховете ми простими...

    На дъното на чашата остана -
    петно от кръв - незаздравяла рана.
    Петно от кръв на мъката послание,
    че тя не се поддава на удавяне .

    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!НЕВЕРОЯТНО НАПИСАНО И ВСЕ ОЩЕ АКТУАЛНО!!!

  • Твоето вътрешно аз е човечно!
    Браво!
  • Развълнува ме стихът ти Румене!
    Знаеш ли колко често,тази дилема стои и пред мен!
    Но реших,ще пиша въпреки всичко!
    Поздрав за силният стих!

  • “Със самотата свикнах, със мисълта – не мога...”

    И се пека на бавния й огън...

    Започвам отначало, объркана притихвам...

    Безмилостно натрупвам конфузната й лихва...


  • Много реален стих, поздравлвния! И как само си го казал. Много силно и въздействащо наистина. Харесва ми стилът ти
  • ПОКЛОН!!!!!
Propuestas
: ??:??