8 abr 2009, 20:29

Мога...

  Poesía
1K 0 33

 

                    Мога...


Мога да руша и да изграждам
живота си до пясъчно измерен
и да бъда на оазис жаждата
процеждаща се в друго време...

Мога да браздя и да заглаждам
дюни - от остатъчни кервани
и изгреви безкрай да удължавам
от залези - без теб непозовани...

Но мога и миражна да остана...
И дълго да горча... Като измама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Можеш Таничка, но не си заслужава да бъдеш измама! Достойнството е твоята сила, а то горчи за измамниците!
  • А пък аз ще съм камилата и камиларя!
  • С шепа пясък ще си платя митото
    на границата към сърцето ти,
    за да мине керванът пренасящ
    безбандеролни измами.
  • Страхотно! Личи и желанието и силата! Поздрави!
  • много хубаво и оставя вкус на ...кампари...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...