Мога
Мога много да бъда сама.
Мога дълго да търся утеха,
с яд захвърлила свойта съдба
като тясна, износена дреха.
И дори да реша изведнъж,
че достатъчно бях търпелива.
Да напсувам на глас – като мъж,
полудял от безпътица сива.
Да прескоча добри правила,
да загърбя еснафско приличие
и свободна, със силни крила
да напусна деня безразличен.
А над мене – по детски добро -
да е близо едничко небето.
През нощта – тъмносиньо сребро -
със звездите и аз да засветя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
