Мога
Мога много да бъда сама.
Мога дълго да търся утеха,
с яд захвърлила свойта съдба
като тясна, износена дреха.
И дори да реша изведнъж,
че достатъчно бях търпелива.
Да напсувам на глас – като мъж,
полудял от безпътица сива.
Да прескоча добри правила,
да загърбя еснафско приличие
и свободна, със силни крила
да напусна деня безразличен.
А над мене – по детски добро -
да е близо едничко небето.
През нощта – тъмносиньо сребро -
със звездите и аз да засветя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
