Мога много да бъда сама.
Мога дълго да търся утеха,
с яд захвърлила свойта съдба
като тясна, износена дреха.
И дори да реша изведнъж,
че достатъчно бях търпелива.
Да напсувам на глас – като мъж,
полудял от безпътица сива.
Да прескоча добри правила,
да загърбя еснафско приличие
и свободна, със силни крила
да напусна деня безразличен. ...