10 jun 2006, 7:28

МОГА

  Poesía
1.2K 0 15
И,ако аз за миг забравя,
че бяхме и,че беше ти,
тогава спомен ще направя,
в душата,който да се заклейми.

Ако ръка от мен отдръпнеш,
ако пребъдеш като спомен,
при допира ти пак ще тръпна,
погали ли ме лист отронен.

И щом в сърцето е студено,
аз мога топлината му да върна,
самотен слънчев лъч  ще взема
и във прегръдка ще превърна.

И,ако теб престане да те има,
аз мога пак да те създам
от чистотата на отминалата зима,
от кал,сълзи и малко блян.


Посвещавам го на ТЕБ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...