10 jun 2006, 7:28

МОГА

  Poesía
1.2K 0 15
И,ако аз за миг забравя,
че бяхме и,че беше ти,
тогава спомен ще направя,
в душата,който да се заклейми.

Ако ръка от мен отдръпнеш,
ако пребъдеш като спомен,
при допира ти пак ще тръпна,
погали ли ме лист отронен.

И щом в сърцето е студено,
аз мога топлината му да върна,
самотен слънчев лъч  ще взема
и във прегръдка ще превърна.

И,ако теб престане да те има,
аз мога пак да те създам
от чистотата на отминалата зима,
от кал,сълзи и малко блян.


Посвещавам го на ТЕБ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...