МОГА
И,ако аз за миг забравя,
че бяхме и,че беше ти,
тогава спомен ще направя,
в душата,който да се заклейми.
Ако ръка от мен отдръпнеш,
ако пребъдеш като спомен,
при допира ти пак ще тръпна,
погали ли ме лист отронен.
И щом в сърцето е студено,
аз мога топлината му да върна,
самотен слънчев лъч ще взема
и във прегръдка ще превърна.
И,ако теб престане да те има,
аз мога пак да те създам
от чистотата на отминалата зима,
от кал,сълзи и малко блян.
Посвещавам го на ТЕБ
че бяхме и,че беше ти,
тогава спомен ще направя,
в душата,който да се заклейми.
Ако ръка от мен отдръпнеш,
ако пребъдеш като спомен,
при допира ти пак ще тръпна,
погали ли ме лист отронен.
И щом в сърцето е студено,
аз мога топлината му да върна,
самотен слънчев лъч ще взема
и във прегръдка ще превърна.
И,ако теб престане да те има,
аз мога пак да те създам
от чистотата на отминалата зима,
от кал,сълзи и малко блян.
Посвещавам го на ТЕБ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Банска Всички права запазени
