2 jun 2007, 20:55

Мога да летя (редактирано)

  Poesía
708 0 8
 

Защити ме, стопи болката,
аз имах нужда да споделя.
Ти махна черното в живота

освободи ме, за да полетя.


Вън ден е, има светлина,
а беше тъмно и самотно,
болееше сърце в тъмнина,
линееше тъжно и сиротно.

А ти, в тъмното ме откри,
години чаках този копнеж:
очи да отворя, да ме озари
дихание и порив за летеж.

Аз дълго без крила живях,
реех поглед към небесата,
ятата птици гледах, вярвах,
търсех пътят към чудесата.

Изгубвах се, пак се намирах.
Чертаех път, бележех следи,
а знаех, чувствах, но замирах,
родих се днес, ти ме прероди.

2006г - 2007г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...