Мога да летя (редактирано)
Защити ме, стопи болката,
аз имах нужда да споделя.
Ти махна черното в живота
освободи ме, за да полетя.
Вън ден е, има светлина,
а беше тъмно и самотно,
болееше сърце в тъмнина,
линееше тъжно и сиротно.
А ти, в тъмното ме откри,
години чаках този копнеж:
очи да отворя, да ме озари
дихание и порив за летеж.
Аз дълго без крила живях,
реех поглед към небесата,
ятата птици гледах, вярвах,
търсех пътят към чудесата.
Изгубвах се, пак се намирах.
Чертаех път, бележех следи,
а знаех, чувствах, но замирах,
родих се днес, ти ме прероди.
2006г - 2007г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
