19 sept 2004, 17:15

Мога да забравя(с цветове на дъгата)

  Poesía
2.2K 0 3
Защо когато искаме да не забравим нещо,
го забравяме,
а когато друго искаме да забравим,
в сърцето си го оставяме?
Защо?
Защо аз мога да забравя слънцето
и неговия блясък.
Мога да забравя морето
и топлия пясък.
Мога да забравя най-красивата реч,
която някога съм чувал,
и това,че ти си надалеч,
че теб съм жадувал.
Мога да забравя името си дори,
да забравя всичките чувства,
да забравя какво са смях,сълзи,
да забравя,всичко,което може да се почувства,
Да забравя красивия изгрев..
Ах,колко пъти съм му се любувал..
Да забравя очарователния залез..
Ах,колко пъти съм го сънувал..
Да забравя всичко,
за което съм мислил,
че е невъзможно да се забрави.
За което винаги съм казвал,
че никой не може да направи..
Е аз вече знам,
аз мога да забравя всичко,
всеки прекрасно написан ред,
но не,не мога
ДА ЗАБРАВЯ САМО ТЕБ!!!
Дори дагата забравих,
която за теб направих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радо Мотърников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • наистина е много чувствено стихчето 6 от Мен Радко хихихи
  • Пепина благодаря за положителната оценкаАз видях едно от твойте нови произведения и сега ще го оценя с оценка 6,защото наистина ми хареса много.А относно моето..НЕ знам дори защо го качих на ситеА аз написах и една песен..Мога да ти я изпратя,ако искаш.Сега обаче заминавам за една седмица в Пампорово по работа..Знаеш ли.Май беше по-добре да ти напиша писмо,но нямам време сега..,а относно идеите..За дъгата ми хрумна преждевремено,а ти имаш още по-хубави идеи от тази!Благодаря и за коментара!
  • Радо, доволна съм, че отново се появи. Харесва ми замисъла ти. Похвално е, че често търсиш нещо ново. Оригинална идея. 6 от мен.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...