Sep 19, 2004, 5:15 PM

Мога да забравя(с цветове на дъгата)

  Poetry
2.2K 0 3
Защо когато искаме да не забравим нещо,
го забравяме,
а когато друго искаме да забравим,
в сърцето си го оставяме?
Защо?
Защо аз мога да забравя слънцето
и неговия блясък.
Мога да забравя морето
и топлия пясък.
Мога да забравя най-красивата реч,
която някога съм чувал,
и това,че ти си надалеч,
че теб съм жадувал.
Мога да забравя името си дори,
да забравя всичките чувства,
да забравя какво са смях,сълзи,
да забравя,всичко,което може да се почувства,
Да забравя красивия изгрев..
Ах,колко пъти съм му се любувал..
Да забравя очарователния залез..
Ах,колко пъти съм го сънувал..
Да забравя всичко,
за което съм мислил,
че е невъзможно да се забрави.
За което винаги съм казвал,
че никой не може да направи..
Е аз вече знам,
аз мога да забравя всичко,
всеки прекрасно написан ред,
но не,не мога
ДА ЗАБРАВЯ САМО ТЕБ!!!
Дори дагата забравих,
която за теб направих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радо Мотърников All rights reserved.

Comments

Comments

  • наистина е много чувствено стихчето 6 от Мен Радко хихихи
  • Пепина благодаря за положителната оценкаАз видях едно от твойте нови произведения и сега ще го оценя с оценка 6,защото наистина ми хареса много.А относно моето..НЕ знам дори защо го качих на ситеА аз написах и една песен..Мога да ти я изпратя,ако искаш.Сега обаче заминавам за една седмица в Пампорово по работа..Знаеш ли.Май беше по-добре да ти напиша писмо,но нямам време сега..,а относно идеите..За дъгата ми хрумна преждевремено,а ти имаш още по-хубави идеи от тази!Благодаря и за коментара!
  • Радо, доволна съм, че отново се появи. Харесва ми замисъла ти. Похвално е, че често търсиш нещо ново. Оригинална идея. 6 от мен.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....