19.09.2004 г., 17:15

Мога да забравя(с цветове на дъгата)

2.2K 0 3
Защо когато искаме да не забравим нещо,
го забравяме,
а когато друго искаме да забравим,
в сърцето си го оставяме?
Защо?
Защо аз мога да забравя слънцето
и неговия блясък.
Мога да забравя морето
и топлия пясък.
Мога да забравя най-красивата реч,
която някога съм чувал,
и това,че ти си надалеч,
че теб съм жадувал.
Мога да забравя името си дори,
да забравя всичките чувства,
да забравя какво са смях,сълзи,
да забравя,всичко,което може да се почувства,
Да забравя красивия изгрев..
Ах,колко пъти съм му се любувал..
Да забравя очарователния залез..
Ах,колко пъти съм го сънувал..
Да забравя всичко,
за което съм мислил,
че е невъзможно да се забрави.
За което винаги съм казвал,
че никой не може да направи..
Е аз вече знам,
аз мога да забравя всичко,
всеки прекрасно написан ред,
но не,не мога
ДА ЗАБРАВЯ САМО ТЕБ!!!
Дори дагата забравих,
която за теб направих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радо Мотърников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • наистина е много чувствено стихчето 6 от Мен Радко хихихи
  • Пепина благодаря за положителната оценкаАз видях едно от твойте нови произведения и сега ще го оценя с оценка 6,защото наистина ми хареса много.А относно моето..НЕ знам дори защо го качих на ситеА аз написах и една песен..Мога да ти я изпратя,ако искаш.Сега обаче заминавам за една седмица в Пампорово по работа..Знаеш ли.Май беше по-добре да ти напиша писмо,но нямам време сега..,а относно идеите..За дъгата ми хрумна преждевремено,а ти имаш още по-хубави идеи от тази!Благодаря и за коментара!
  • Радо, доволна съм, че отново се появи. Харесва ми замисъла ти. Похвално е, че често търсиш нещо ново. Оригинална идея. 6 от мен.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...