19.09.2004 г., 17:15

Мога да забравя(с цветове на дъгата)

2.2K 0 3
Защо когато искаме да не забравим нещо,
го забравяме,
а когато друго искаме да забравим,
в сърцето си го оставяме?
Защо?
Защо аз мога да забравя слънцето
и неговия блясък.
Мога да забравя морето
и топлия пясък.
Мога да забравя най-красивата реч,
която някога съм чувал,
и това,че ти си надалеч,
че теб съм жадувал.
Мога да забравя името си дори,
да забравя всичките чувства,
да забравя какво са смях,сълзи,
да забравя,всичко,което може да се почувства,
Да забравя красивия изгрев..
Ах,колко пъти съм му се любувал..
Да забравя очарователния залез..
Ах,колко пъти съм го сънувал..
Да забравя всичко,
за което съм мислил,
че е невъзможно да се забрави.
За което винаги съм казвал,
че никой не може да направи..
Е аз вече знам,
аз мога да забравя всичко,
всеки прекрасно написан ред,
но не,не мога
ДА ЗАБРАВЯ САМО ТЕБ!!!
Дори дагата забравих,
която за теб направих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радо Мотърников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • наистина е много чувствено стихчето 6 от Мен Радко хихихи
  • Пепина благодаря за положителната оценкаАз видях едно от твойте нови произведения и сега ще го оценя с оценка 6,защото наистина ми хареса много.А относно моето..НЕ знам дори защо го качих на ситеА аз написах и една песен..Мога да ти я изпратя,ако искаш.Сега обаче заминавам за една седмица в Пампорово по работа..Знаеш ли.Май беше по-добре да ти напиша писмо,но нямам време сега..,а относно идеите..За дъгата ми хрумна преждевремено,а ти имаш още по-хубави идеи от тази!Благодаря и за коментара!
  • Радо, доволна съм, че отново се появи. Харесва ми замисъла ти. Похвално е, че често търсиш нещо ново. Оригинална идея. 6 от мен.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...