Мога и без теб
Не ме забравяй казваше ми ти
но кой кого забрави питам аз сега
щом пак заспивам сам в нощта
Остави ме и не ме попита
как душата ми ще скита
без твоите ръце и
твоето ангелско лице
Няма да ти кажа че те обичам
нито някога пак в теб ще се вричам
Ти просто с мен се подигра
лъжеше сърцето с красивата лъжа
лъжата на любовта
В мрак потъна моята душа когато си отиде
но сега слънце пак изгря
защото душата ми усеща свобода
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дамян Атанасов Todos los derechos reservados
поздрави