Мога и без теб
Не ме забравяй казваше ми ти
но кой кого забрави питам аз сега
щом пак заспивам сам в нощта
Остави ме и не ме попита
как душата ми ще скита
без твоите ръце и
твоето ангелско лице
Няма да ти кажа че те обичам
нито някога пак в теб ще се вричам
Ти просто с мен се подигра
лъжеше сърцето с красивата лъжа
лъжата на любовта
В мрак потъна моята душа когато си отиде
но сега слънце пак изгря
защото душата ми усеща свобода
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дамян Атанасов Всички права запазени
поздрави