Моите Аз

Срещаме се двама с теб

насред тъмен коридор

и в миг разбираме,

че сме във вечния ни затвор,

който стриктно пази

тайните ни съкровени,

а пък нас държи ни

от нас самите запленени.

Аз съм Аз, а ти Поетът,

що пази на душата ни заветът,

а само на метри пък от нас

ни гледа фигура позната,

- във ръка ѝ свети неизгасен фас

и с гръб подпира си се на стената.

Четвърти от никъде се появява!

и най-тържествено ни заявява,

че се намираме в присъствието

                                                  на Кесаря велик и богоравен,             

и че е изключително неучтиво, грозно,

човек да стои пред Бога си изправен.

Тогава фасът пада на земята

и Кесарят тръгва към нас-раята,

стъпва смело и леко се усмихва,

и казва на Наместника да изрече молитва,

за нас и нашето благополучие

и за Кесаревото сполучие.

Неочаквано събитие прекъсва този фарс!

- на земята между нас шумно се търкулва,

малка златна ябълка и в мрака се потулва,

четиримата споглеждаме се в миг тогаз

и се чудим кой кого ще предаде във този час.

Втурваме се през глава, като в синхрон,

след ябълката, защото тя е наший трон,

-кой от нас задържи я във ръка

ще управлява нашата душа,

и тогава…

Когат очите си отворя – вече ще съм Аз!

докат пак не ги затворя – да търся друго Аз!

Кристиан Дочев

10.01.2015г. София