Моите Аз
Моите Аз
Срещаме се двама с теб
насред тъмен коридор
и в миг разбираме,
че сме във вечния ни затвор,
който стриктно пази
тайните ни съкровени,
а пък нас държи ни
от нас самите запленени.
Аз съм Аз, а ти Поетът,
що пази на душата ни заветът,
а само на метри пък от нас
ни гледа фигура позната,
- във ръка ѝ свети неизгасен фас
и с гръб подпира си се на стената.
Четвърти от никъде се появява!
и най-тържествено ни заявява,
че се намираме в присъствието
на Кесаря велик и богоравен,
и че е изключително неучтиво, грозно,
човек да стои пред Бога си изправен.
Тогава фасът пада на земята
и Кесарят тръгва към нас-раята,
стъпва смело и леко се усмихва,
и казва на Наместника да изрече молитва,
за нас и нашето благополучие
и за Кесаревото сполучие.
Неочаквано събитие прекъсва този фарс!
- на земята между нас шумно се търкулва,
малка златна ябълка и в мрака се потулва,
четиримата споглеждаме се в миг тогаз
и се чудим кой кого ще предаде във този час.
Втурваме се през глава, като в синхрон,
след ябълката, защото тя е наший трон,
-кой от нас задържи я във ръка
ще управлява нашата душа,
и тогава…
Когат очите си отворя – вече ще съм Аз!
докат пак не ги затворя – да търся друго Аз!
Кристиан Дочев
10.01.2015г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Дочев Всички права запазени
