10 may 2011, 12:30

Моите думи 

  Poesía » De amor
1074 0 9

 

 

Думите, моите думи,

толкова трудно изплакани

в празния свят помежду ни,

изнемощели от чакане...

 

Съхнат по устните бавно,

в порив да литнат към тебе,

парещи, тлеещи, жадни,

с дъх на отминало време.

 

Толкова тихо си тръгнах -

само небето проплака

(моите тягостни стъпки

да заличи от земята).

 

А в премълчаните думи

още шепти любовта ми,

в празния свят помежду ни,

изнемощяла от чакане...

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??