Думите, моите думи,
толкова трудно изплакани
в празния свят помежду ни,
изнемощели от чакане...
Съхнат по устните бавно,
в порив да литнат към тебе,
парещи, тлеещи, жадни,
с дъх на отминало време.
Толкова тихо си тръгнах -
само небето проплака
(моите тягостни стъпки
да заличи от земята).
А в премълчаните думи
още шепти любовта ми,
в празния свят помежду ни,
изнемощяла от чакане...
© Яна Вълчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
