10.05.2011 г., 12:30 ч.

Моите думи 

  Поезия » Любовна
1134 0 9

 

 

Думите, моите думи,

толкова трудно изплакани

в празния свят помежду ни,

изнемощели от чакане...

 

Съхнат по устните бавно,

в порив да литнат към тебе,

парещи, тлеещи, жадни,

с дъх на отминало време.

 

Толкова тихо си тръгнах -

само небето проплака

(моите тягостни стъпки

да заличи от земята).

 

А в премълчаните думи

още шепти любовта ми,

в празния свят помежду ни,

изнемощяла от чакане...

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??