10 мая 2011 г., 12:30

Моите думи 

  Поэзия » Любовная
1158 0 9

 

 

Думите, моите думи,

толкова трудно изплакани

в празния свят помежду ни,

изнемощели от чакане...

 

Съхнат по устните бавно,

в порив да литнат към тебе,

парещи, тлеещи, жадни,

с дъх на отминало време.

 

Толкова тихо си тръгнах -

само небето проплака

(моите тягостни стъпки

да заличи от земята).

 

А в премълчаните думи

още шепти любовта ми,

в празния свят помежду ни,

изнемощяла от чакане...

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??