Моите думи
Думите, моите думи,
толкова трудно изплакани
в празния свят помежду ни,
изнемощели от чакане...
Съхнат по устните бавно,
в порив да литнат към тебе,
парещи, тлеещи, жадни,
с дъх на отминало време.
Толкова тихо си тръгнах -
само небето проплака
(моите тягостни стъпки
да заличи от земята).
А в премълчаните думи
още шепти любовта ми,
в празния свят помежду ни,
изнемощяла от чакане...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Вълчева Все права защищены
