21 jul 2011, 21:41

Моите лалета...

  Poesía » Otra
906 1 0

МОИТЕ ЛАЛЕТА...



Къде се скриха
моите лалета?
Изчезнаха в Земята –
до едно...
Разпитвам още –
облаци, дървета.
Все пиша...
По небесното платно.

От мъка ли,
че няма да се върна?
Нали се лутах нейде,
по гурбет...
Загрижено –
Небето ме прегърна:
Какви лалета?
Всичко е наред.

Ех, Орис моя,
мащеха проклета!
Напразно ли –
сълзите ми валят?
Върни ми само
моите лалета...
Сърцето ми линее.
Скършен цвят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стаменова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...