21 июл. 2011 г., 21:41

Моите лалета...

905 1 0

МОИТЕ ЛАЛЕТА...



Къде се скриха
моите лалета?
Изчезнаха в Земята –
до едно...
Разпитвам още –
облаци, дървета.
Все пиша...
По небесното платно.

От мъка ли,
че няма да се върна?
Нали се лутах нейде,
по гурбет...
Загрижено –
Небето ме прегърна:
Какви лалета?
Всичко е наред.

Ех, Орис моя,
мащеха проклета!
Напразно ли –
сълзите ми валят?
Върни ми само
моите лалета...
Сърцето ми линее.
Скършен цвят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Стаменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...