Къде се скриха
моите лалета?
Изчезнаха в Земята –
до едно...
Разпитвам още –
облаци, дървета.
Все пиша...
По небесното платно.

От мъка ли,
че няма да се върна?
Нали се лутах нейде,
по гурбет...
Загрижено –
Небето ме прегърна:
Какви лалета?
Всичко е наред.

Ех, Орис моя,
мащеха проклета!
Напразно ли –
сълзите ми валят?
Върни ми само
моите лалета...
Сърцето ми линее.
Скършен цвят!