Моите лалета...

Poetry » Other

904 1 0

МОИТЕ ЛАЛЕТА...

Къде се скриха
моите лалета?
Изчезнаха в Земята –
до едно...
Разпитвам още –
облаци, дървета.
Все пиша...
По небесното платно.

От мъка ли,
че няма да се върна?
Нали се лутах нейде,
по гурбет...
Загрижено –
Небето ме прегърна:
Какви лалета?
Всичко е наред.

Ех, Орис моя,
мащеха проклета!
Напразно ли –
сълзите ми валят?
Върни ми само
моите лалета...
Сърцето ми линее.
Скършен цвят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0