Моите лалета...
МОИТЕ ЛАЛЕТА...
Къде се скриха
моите лалета?
Изчезнаха в Земята –
до едно...
Разпитвам още –
облаци, дървета.
Все пиша...
По небесното платно.
От мъка ли,
че няма да се върна?
Нали се лутах нейде,
по гурбет...
Загрижено –
Небето ме прегърна:
Какви лалета?
Всичко е наред.
Ех, Орис моя,
мащеха проклета!
Напразно ли –
сълзите ми валят?
Върни ми само
моите лалета...
Сърцето ми линее.
Скършен цвят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Стаменова Всички права запазени
