10 ene 2014, 11:24  

Моите междувремия

847 0 2

Моите междувремия

В залеза спира времето
и настръхват многоточия.
Това са моите междувремия.
Шепота на сърцето
и болките от камъчетата остри.
Тишините изплакани.
И сълзата отронена.
Въгленчето с което
пиша думите боси
на моите стихове.
Пролетта и надеждата,
лятото, вярата и любовта.
Есенното кестенче
и зимното врабче.
И едно безумно обичане.

© Ванко Николов (Starkmaster°   ®vn)′ 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...