10.01.2014 г., 11:24  

Моите междувремия

841 0 2

Моите междувремия

В залеза спира времето
и настръхват многоточия.
Това са моите междувремия.
Шепота на сърцето
и болките от камъчетата остри.
Тишините изплакани.
И сълзата отронена.
Въгленчето с което
пиша думите боси
на моите стихове.
Пролетта и надеждата,
лятото, вярата и любовта.
Есенното кестенче
и зимното врабче.
И едно безумно обичане.

© Ванко Николов (Starkmaster°   ®vn)′ 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...